Имуществени вреди

Имуществени вреди

 

Уреждане на претенции за имуществени вреди по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

 

І. Процедура за завеждане на претенции

 

1. За изплащане на обезщетение за имуществени вреди, увреденото лице по смисъла на чл. 265 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 478 от Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.),(КЗ), подава писмена молба /уведомление/, с която предявява претенциите си.

 

1.1. Молбата /Уведомление/, съгласно чл. 288, ал. 9 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557, ал. 2 и ал.3 във връзка с чл. 498 от КЗ, задължително се придружава с писмени доказателства относно пътнотранспортното произшествие, правото на увреденото лице да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди.

1.2. Молбата /уведомлението/ може да се подаде лично или чрез пълномощник:

1.2.1. пряко пред Гаранционния фонд - в офиса на фонда или да се изпрати по пощата, като препоръчана пратка с обратна разписка.

Адресът на Гаранционния фонд е: гр. София, п.к. 1000, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4

1.2.2. или пред който и да е от застрахователите, получили лиценз и предлагащи задължителна застраховка Гражданска отговорност" на автомобилистите, съответно задължителна застраховка "Злополука" на пътниците.

1.3. При подаване на молбата /уведомление/ от пълномощник, задължително се прилага пълномощно в оригинал, с нотариална заверка на подписа, когато това лице е различно от адвокат. Когато се подава от адвокат, се прилагат разпоредбите на чл. 25 от Закона за адвокатурата.

В пълномощното е необходимо да са вписани правомощия, от името на увреденото лице, пълномощникът да предявява претенции за изплащане на имуществени вреди пред Гаранционния фонд.

2. Молбата /уведомлението/, с опис на приложените доказателства, се завеждат в регистър по чл. 31, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.

Всяка заведена претенция се удостоверява, като се поставя входящ номер от деловодството на Гаранционния фонд на молбата /уведомлението/ и се образува щета /ликвидационна преписка/ под отделен номер във водения от него регистър на щетите, свързан с входящия номер на молбата /уведомлението/.

ІІ. Доказателства по т. І.1.1. във връзка със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно:

1. Удостоверяване на настъпването на пътнотранспортно произшествие:

1.1. Констативен протокол или протокол за пътнотранспортно произшествие или удостоверение, изготвени от органите на Министерството на вътрешните работи, удостоверяващи настъпването на ПТП - оригинал или заверено копие. Представянето на други доказателства за установяване на ПТП не е задължително.

1.2. Двустранен констативен протокол за ПТП.

 

 

2. Правото на увреденото лице да получи обезщетение във връзка със събитието:

2.1. Копие от регистрационния талон на увреденото МПС;

2.2. Удостоверение за наследници в оригинал - актуално към датата на претенцията, в случаите, при които молбата /уведомлението/ се подава от наследник /наследници/;

2.3. Завереното копие на акт за смърт.

3. Размера на причинените вреди:

3.1. Изпълнителен лист - в оригинал.

3.2. Протокол за оглед от застраховател, когато такъв е извършван във връзка с претенция за увреденото имущество, заверен с подпис и печат от застрахователя;

3.3 Снимков материал, документиращ вредите, от който да е виден регистрационния номер на увредения автомобил;

3.4. Документите за извършен ремонт на увреденото имущество;

3.5. Заверени преписи от влязло в сила решение, с което размера на причинените имуществени вреди се определя от съдебен орган и експертиза за оценката на вредите.

За определяне на обезщетението може да се изискват и други документи, необходими за установяване на обстоятелствата за настъпване на пътнотранспортното произшествие, основанието за плащане и размера на вредите.

ІІІ. Оценка на причинените вреди и определяне на размера на обезщетението.

1.     Обезщетението за претърпени имуществени вреди се определя от Управителния съвет на фонда, въз основа на оценка на щетите по единната методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства по реда на Наредба No. 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане.

2.     Оценката се извършва след като увреденото лице е представило всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра по чл. 31, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.

3.     Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, а за другите имущества - въз основа на правила за определяне на обезщетенията за вреди на имущества, различни от моторни превозни средства.

ІV. Изплащане на обезщетението.

1. Управителният съвет на Гаранционния фонд, в срок, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по т.І.2., се произнася с решение и изплаща обезщетение по банковата сметка на увреденото лице или отказва плащането, когато не е налице основание за плащане или когато представените доказателства не са били достатъчни за установяване на основанието или размера на обезщетението, съгласно чл.288, ал.7 във връзка с ал.9, изречение първо от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с чл.31, ал.8 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, сега чл. 558 от КЗ във връзка с чл. 497 от КЗ.

Гаранционният фонд уведомява писмено увреденото лице /или упълномощено от него лице/ за решението и мотивите на Управителния съвет по предявената претенция.