КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

ЧАСТ ШЕСТА “А”

ГАРАНТИРАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ВЗЕМАНИЯ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ

(Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.)

Обхват

Чл. 311б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) При условията на тази част се гарантират вземанията на потребители на застрахователни услуги при несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България или на застраховател от трета държава, който е регистрирал клон по Търговския закон в Република България.

(2) Застрахователите, които са лицензирани да предлагат застраховките по чл. 311в, ал. 2, правят вноски във Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания, наричан по-нататък “обезпечителен фонд”, при условията и по реда на тази част. Застрахователите от трета държава правят вноски в обезпечителния фонд само за дейността, извършвана чрез клона, регистриран в Република България.

Гарантирани застрахователни вземания

Чл. 311в. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Гарантират се вземанията по ал. 2 на физическите лица, юридическите лица с нестопанска цел и търговците, които представляват микропредприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.

(2) Гарантират се всички застрахователни вземания на лицата по ал. 1, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите или за застраховка “Злополука” на пътниците, или за застраховка по раздел I от приложение № 1. Вземанията за лихва за забава на застрахователя по изискуеми застрахователни вземания не се гарантират.

(3) Застрахователните вземания се гарантират:

1. по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и по задължителната застраховка “Злополука” на пътниците-в пълен размер до размера на минималното задължително равнище на застрахователната сума, установено с този кодекс;
2. по застраховките по раздел I от приложение № 1-в размер 70 на сто от тяхната стойност, но не повече от 8000 лв.

(4) За целите на тази част за застрахователни вземания се смятат вземанията, които произтичат от:

1. застрахователно събитие, покрито по застрахователния договор, в т. ч. вземания по пряк иск по застраховка “Гражданска отговорност”;
2. прекратяване или откуп на застрахователния договор.

Изключения

Чл. 311г. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Не се изплащат гарантирани застрахователни вземания по чл. 311в, ал. 3, т. 2 на:

1. лица, притежаващи акции, които им осигуряват 1 или повече от 1 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователя;
2. членовете на управителните и контролните органи на застрахователя, на управителя на клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон, както и на други лица, които са били оправомощени да управляват или представляват застрахователя или клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон;
3. ръководителя и служителите в специализираната служба за вътрешен контрол на застрахователя и на одиторите, избрани по установения в закона ред, да заверят годишния отчет на застрахователя;
4. дружества по чл. 299, ал. 2, както и на лица по т. 1-3 в такива дружества;
5. лица, които са отговорни за неплатежоспособността на застрахователя или са се облагодетелствали от нея;
6. съпрузите, роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително на физически лица по т. 1-5.

(2) Не се предоставя гаранция относно застрахователни вземания, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.

(3) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на решението на комисията за отнемане на издадения лиценз за извършване на застраховане.

Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания. Статут

Чл. 311д. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Създава се Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания.

(2) Обезпечителният фонд е обособена сметка, управлявана от органите на Гаранционния фонд по чл. 287, които се подпомагат в тази си дейност от администрацията на Гаранционния фонд.

(3) Обезпечителният фонд се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.

(4) При ликвидация на обезпечителния фонд след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между застрахователите пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези застрахователи, чиито задължения към потребителите на застрахователни услуги са изплатени от обезпечителния фонд.

Функции на Гаранционния фонд във връзка с обезпечителния фонд

Чл. 311е. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Гаранционният фонд при условията и по реда на тази част:

1. събира годишните вноски от застрахователите;
2. изплаща гарантираните размери на застрахователните вземания.

(2) Средствата на обезпечителния фонд не могат да се използват за други плащания от Гаранционния фонд.

Правомощия на управителния съвет на Гаранционния фонд във връзка с управлението на обезпечителния фонд

Чл. 311ж. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Управителният съвет на Гаранционния фонд:

1. извършва действията по събиране на вноските от застрахователите;
2. инвестира средствата на фонда при спазване на изискванията за сигурност и за постоянна ликвидност;
3. организира изплащането на гарантираните размери на застрахователните вземания при условията и по реда на тази част;
4. изготвя и приема отделен годишен финансов отчет за дейността на обезпечителния фонд и го представя на комисията;
5. ежегодно в срок до 31 март приема и обнародва в “Държавен вестник” годишен финансов отчет за предходната година.

Източници за набиране на средствата на обезпечителния фонд

Чл. 311з. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Източници за набиране на средствата на обезпечителния фонд са:

1. вноските от застрахователите;
2. доходите от инвестиране на средствата на обезпечителния фонд;
3. получените от обезпечителния фонд суми от имуществото на застрахователя в случаите на суброгация;
4. приходите от вземания по регресни искове;
5. други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и други).

Годишна вноска и основа за нейното определяне

Чл. 311и. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Всеки застраховател прави годишна вноска в обезпечителния фонд, както следва:

1. за всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващ покритие в съответната година-по 0,70 лв.;
2. за всяко лице, застраховано по всички останали договори за застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващи покритие в съответната година-по 1,00 лв., но не повече от 2 на сто от размера на дължимата годишна премия;
3. за всяко моторно превозно средство, във връзка с което е сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, за съответната година-по 1,50 лв.;
4. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка “Злополука” на пътниците за съответната година-по 0,20 лв.

(2) Застрахователите, включително клоновете на застрахователи от трета държава, превеждат дължимата годишна вноска в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнася вноската.

(3) При неплащане на вноската в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва.

(4) Годишните вноски на застрахователите се отчитат като разходи и са част от застрахователната премия. Вноската може да бъде посочена на отделен ред в застрахователната полица или в застрахователния договор.

Невъзстановяемост на вноските

Чл. 311к. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Направените от застрахователя вноски не подлежат на възстановяване, включително при прекратяване на застрахователя, освен в случаите по чл. 311д, ал. 4 или ако в закон е предвидено друго.

Покриване на недостига от средства по фонда

Чл. 311л. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Ако средствата на обезпечителния фонд не са достатъчни за покриване на задълженията му по този кодекс, по решение на управителния съвет на Гаранционния фонд недостигът се покрива по един от следните начини:

1. задължаване на застрахователите да преведат авансово годишни вноски, като определянето на размера на авансовите вноски се извършва въз основа на размера на годишните вноски за предходната година;
2. увеличаване на годишната вноска;
3. ползване на заеми при условия и по ред, одобрени от управителния съвет на Гаранционния фонд; управителният съвет на Гаранционния фонд не може да одобрява заеми, които са по-неблагоприятни от пазарните.

(2) Изплатената авансово сума по ал. 1, т. 1 се приспада от дължимата от застрахователя годишна вноска за следващата година, като надвнесеното подлежи на връщане в срока по чл. 311и, ал. 2.

(3) При недостиг на средства фондът може да ползва заеми:

1. от български и чуждестранни банки, както и от други лица;
2. от държавния бюджет след решение на Народното събрание.

(4) Ползваните от обезпечителния фонд заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от държавата, или с активи на фонда, включително с бъдещите вземания на фонда към застрахователите за годишни вноски.

Последици от неплащането на годишните вноски

Чл. 311м. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В случай че застраховател в срок три месеца не плати изискуемата вноска или дължимите лихви по чл. 311и, ал. 3, управителният съвет на Гаранционния фонд уведомява комисията за прилагане на мерки по чл. 302.

Събиране на информация от обезпечителния фонд

Чл. 311н. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Комисията предоставя при поискване на управителния съвет на Гаранционния фонд необходимата информация за изчисляване на вноските, дължими от застрахователите.

(2) Управителният съвет на Гаранционния фонд може да използва получените от него данни само за изпълнение на възложените му функции.

(3) Членовете на управителния съвет на Гаранционния фонд и служителите на Гаранционния фонд не могат да разгласяват лично или чрез другиго информация, станала им известна по служба, когато тази информация представлява застрахователна, търговска или друга защитена от закона тайна.

Използване на средствата на обезпечителния фонд

Чл. 311о. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Средствата на обезпечителния фонд могат да се използват само за изплащане на гарантирани застрахователни вземания до гарантираните размери в предвидените в тази част случаи и на главницата и лихвите по взетите от фонда заеми в случаите по чл. 311л, ал. 3.

(2) Средствата на обезпечителния фонд се инвестират във:

1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или други държави членки;
2. краткосрочни депозити в банки, притежаващи инвестиционен кредитен рейтинг на поне една от рейтинговите агенции, определени с решение на комисията.

Условия и ред за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания

Чл. 311п. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) От средствата на обезпечителния фонд се изплащат задължения на съответния застраховател към потребителите на застрахователни услуги по чл. 311в, ал. 1 след влизане в сила на решението за обявяване несъстоятелността на застрахователя.

(2) От средствата на обезпечителния фонд се изплащат гарантираните размери на застрахователните вземания чрез банка, определена от управителния съвет на Гаранционния фонд.

(3) Синдикът на застрахователя в несъстоятелност представя списъка по чл. 689 от Търговския закон и на управителния съвет на Гаранционния фонд незабавно след неговото изготвяне. Управителният съвет на Гаранционния фонд може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане по реда на чл. 690 на Търговския закон. В срок 15 дни от датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания по чл. 692 от Търговския закон синдикът е длъжен да го представи на управителния съвет на Гаранционния фонд. В случай че е направил възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон, управителният съвет на Гаранционния фонд може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане по реда на чл. 694 от Търговския закон.

(4) В срок до 15 дни от получаването на окончателния списък по ал. 3, изречение трето управителният съвет на Гаранционния фонд е длъжен да оповести най-малко в два централни ежедневника деня, от който оправомощените потребители на застрахователни услуги могат да получават плащания от обезпечителния фонд, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания.

(5) Изплащането на суми от обезпечителния фонд по безспорните застрахователни вземания започва не по-късно от 45 дни от датата на публикацията по ал. 4. За одобрени от съда последващи допълнително предявени и приети вземания срокът по изречение първо е 15 дни.

(6) Когато гарантираното вземане е деноминирано в чуждестранна валута, на потребителя на застрахователни услуги се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на вземането по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по вземанията.

(7) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответния застраховател към потребителите на застрахователни услуги.

(8) Управителният съвет на Гаранционния фонд уведомява периодично синдика за размера на платените вземания на всеки потребител на застрахователни услуги.

(9) За вземанията си над полученото от обезпечителния фонд потребителите на застрахователни услуги се удовлетворяват от имуществото на застрахователя в съответствие с този кодекс.

Суброгация

Чл. 311р. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) От датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания обезпечителният фонд встъпва в правата на потребителите на застрахователни услуги към застрахователя до размера на гарантираните суми, независимо от размера и датата, на която фондът е извършил плащания по гаранцията на всеки един от потребителите на застрахователни услуги.

(2) Гаранционният фонд не дължи лихви по гарантираните суми.

Ограничение на рекламите

Чл. 311с. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователите, обхванати от системата за гарантиране на застрахователни вземания, не могат да рекламират гарантиране на застрахователни вземания в размери над установените в тази част.